Бившият нападател на ЦСКА Евгени Йорданов си припомни първите си стъпки в Борисовата градина, шампионските емоции и незабравимите моменти от кариерата си в специалното си участие в подкаста БЛИЦ Live.
Йорданов, двукратен шампион на България с „червените“ през 2005 и 2008 година, разказа как е получил поканата да заиграе на „Армията“ след силен сезон в Македонска слава.
„Стойчо Младенов ми даде шанс да усетя червената магия. Мениджърът ми се обади и каза да си стягам багажа за ЦСКА. Бях в шок, макар да знаех, че има интерес – дори от Левски“, спомня си той.
Още с пристигането си нападателят попада в съблекалня с играчи като Емил Гъргоров, Велизар Димитров, Христо Янев и Тодор Янчев.
„До вчера ги гледах по телевизията, а изведнъж бях част от отбора. Това беше невероятно усещане“, казва Йорданов.
Сред най-емоционалните му спомени е дебютът в Европа – първо срещу Пюник, а след това и срещу Галатасарай в Истанбул.
„И до днес не мога да си обясня защо съдията Маркус Мерк ми показа червен картон. След три дни обаче Стойчо пак ме пусна титуляр – това ми даде увереност.“
Йорданов разкри и куриозен момент – в един двубой под ръководството на Ферарио Спасов е играл като централен защитник до Валентин Илиев.
„Нямаше други здрави бранители и Феро ми каза да тренирам цяла седмица като защитник. Мислех, че се шегува…“
За него първата титла с ЦСКА е най-сладка, защото е играл редовно, а вторият триумф идва след завръщането му през 2008-а. Въпреки голямата преднина в шампионата, тогава „червените“ не получават лиценз за Европа – новина, която футболистите научават от медиите.
Йорданов говори и за семейството си – неговият племенник Андрей Йорданов вече прави първите си крачки в първия тим на ЦСКА, а синът му Константин играе във втория отбор.
„Не искам името ми да му тежи. Всеки трябва сам да си извоюва мястото“, категоричен е Гената.
В края на разговора бившият голмайстор изрази увереност, че с хора като Бойко Величков и треньора Христо Янев клубът върви в правилната посока.
„ЦСКА има славна история и тежка фланелка. За да успееш тук, трябва характер. Вярвам, че отборът ще бъде минимум в тройката и защо не – да спечели и Купата на България.“
